5 техники за деко, които трябва да избягвате

Някои водолази следват приетите конвенции, когато става въпрос за декомпресия, докато други предпочитат да следват своя собствен сладък път. МАЙК УОРД открива как се справят всички те

Декомпресия. Това е нещо, за което наистина трябва да се грижите и да проявявате интерес – добре, освен ако не искате да се обучавате като водолаз с търговско насищане и да оставите някой друг да се тревожи за това. 

И ако сте изкушени от комерсиалния път, имайте предвид, че цялото ви гмуркане ще бъде в студена вода на екстремна дълбочина и нулева видимост, докосване на части от стари тръбопроводи чрез докосване, последвано от един месец затворен в малка стая под налягане с двама други тръбопроводи и без освежител за въздух, така че дори и миг мисъл трябва да е достатъчен, за да се убедите, че бъдещето ви е другаде.

След като установих, че трябва да се грижите за вашата стратегия за декомпресия, бих искал да споделя с вас някои идеи, които може да искате да избегнете.

Първо, - Стив техника, въведена от председателя на моя първоначален клуб по гмуркане. След години на пренебрегване на масите за гмуркане, той си беше купил ранен компютър за гмуркане, но едва тогава откри, че той издава продължителни, силни и настойчиви сигнали, ако не направи това, което му се казва. 

Отказвайки да се подчини на инструкциите на обикновена машина, Стив продължи да се гмурка по пътя си, издигайки се както и когато пожелае, и се справи с дразнещото нещо след гмуркането, като го хвърли в предварително приготвена кофа с вода, докато спре да крещи.

Стив вече е жив и здрав и се е възстановил напълно от двойната смяна на тазобедрената става, наложила се от увреждане на костите, причинено от нещо или друго. Сигурно нещо наследено. Следват раменете му.

ВАРИАНТ НА ​​Стив е Крис. Крис беше на борда на Червено море през зимата и беше донесъл сух костюм. След дълго, дълбоко гмуркане той пристигна на първата си спирка с началото на проблем, който постепенно ставаше все по-спешен. В крайна сметка той нямаше други възможности. Или ще трябва да пикае в сухия си костюм, или ще пропусне последните 10 минути от спирките си.

Така или иначе имаше недостатъци. Ако изплува с пропуснати спирки, компютърът му ще се заключи и ще пропусне остатъка от гмуркането за деня или, по-лошо, дори ще се огъне и ще пропусне остатъка от гмуркането през седмицата. 

Но ако се изпикае и има чувството, че има галони вътре, ще се гмурка през останалата част от седмицата в миризлив костюм и, което е по-лошо, ще трябва да обяснява на лодка, пълна с хора, защо изплакваше костюма си.

Кратък размисъл даде решението. Като откопча макарата си, той свали компютъра си и го прикрепи към въдицата, като се навиваше, докато изкачваше последните няколко метра и оставяше компютъра да довърши спиранията, докато той се вслушваше, блажено, в призива на природата. Със сигурност един толкова актуален инструмент като компютъра му би могъл да направи деко вместо него.

АЛТЕРНАТИВЕН ВАРИАНТ на тази техника е Дейв. Дейв пропусна, ох, доста минути спирания при сутрешното гмуркане, но имаше предвидливостта да деактивира звуковите аларми на компютъра си, така че просто се престори, че всичко е наред. 

Оставяйки компютъра си на лодката за последващи гмуркания и просто следвайки приятеля си, осигури на компютъра му необходимата 24-часова почивка, за да се върне в играта, без никой да е по-мъдър.

Техниката обаче имаше жалко последствие, макар и с много добре скрита сребърна подплата. 

Липсата на интерес на Дейв към данните, предоставени от компютъра му, се простира до игнориране на газовата интеграция, освен че той знаеше, че компютърът е с газова интеграция, така че не виждаше защо му трябва и стандартен манометър. 

Вероятно във всеки случай щеше да е само още един измерител, който да се игнорира. Идва последното гмуркане за седмицата, неизбежното се случи. Озова се на 30м с 15 минути спиране и без газ. Наистина няма газ. 

Ако имаше конвенционален манометър, иглата щеше да е огъната около ограничителя. О, да, и, честно казано, той нямаше никаква представа как се е стигнало до това състояние на нещата, никаква.

А сребърната подплата? Е, в разпита след гмуркането, проведен между другото изключително силно от водолазния водач, който беше спасил задната му част, Дейв най-накрая осъзна, че гмуркането не е за него.

ОБРАТНО КЪМ стратегиите DECO и има Пийт, който беше технологичен wannabe с интернет навик. Преди няколко години мрежата беше жива от форуми за гмуркане и теориите за декомпресията винаги генерираха мнения. Често разгорещени, страстно поддържани и до голяма степен погрешни. 

Пийт беше ентусиазиран форумник с неприятна способност да вярва на последното нещо, което прочете, ясна склонност да докарва нещата до крайности, мозъци да решават нещата за себе си и глупостта да вярва, че всичко ще се получи в реалния живот .

Една теория – наистина смешна, но хората й повярваха – беше, че правенето на спирания на дълбочина намалява необходимите по-плитки спирания и Пит беше убеден. Използвайки леснодостъпен софтуер (неговото описание, бог знае къде го е намерил) той изгради план, който, каза той, беше най-модерният, и резервира гмуркане, за да го изпробва.

Планът неизбежно се оказа доста далеч пред най-новото. По-далеч дори от кървящия ръб, където режещият ръб става неприятен.

Положителната страна е, че Пийт спести доста пари от деко газ през този ден и много му хареса пътуването с хеликоптер или щеше да му хареса, ако беше в съзнание. 

И положителните страни не спряха дотук. Шестмесечната почивка от гмуркането, предложена от камарата, му даде време да продаде екипировката си за гмуркане за достатъчно пари, за да финансира много хубав набор от стикове за голф. Щеше да направи още повече пари, ако костюмът му не беше отрязан с нещо, което изглеждаше като градинска ножица.

И ВСЕ ПАК, ПОНЕ всички имаха горна част – за разлика от Andy, който е прочел за пионерската работа на Халдейн върху декомпресията и е решил да използва това знание, за да разработи стратегия, която не изисква нищо друго освен дълбокомер.

Основната му идея беше, както отбеляза Халдейн, че можете да намалите наполовина дълбочината си, почти мигновено, по всяко време и без притеснения за лоши ефекти. Така че всичко, което трябва да направите, е да забележите дълбочината си и да се издигнете до половината от нея. 

Както беше отбелязано по-рано, скоростта на изкачване е без значение. Просто трябва да се уверите, че не отивате по-плитко от половината от предишната си дълбочина и това е всичко. След това намалявате наполовина оставащата дълбочина и т.н.

Вие, разбира се, ще сте забелязали очевидния недостатък в плана; не, не фактът, че е пълен Horlicks, а фактът, че ако Анди го следваше точно, никога нямаше да стигне до повърхността, оставайки в капан, правейки все по-малки изкачвания с минаващите дни и месеци.

В този момент смятам, че трябва да ви осигуря по-добър начин, за да ви насоча към деко система, която ще работи.

Не мога да направя нищо по-добре от това да перифразирам добре известен инструктор по техническо гмуркане, който обобщи процеса по следния начин: това, което трябва да направите, е да се издигате толкова бавно, колкото трябва, но възможно най-бързо.

Ясно ли?

МАЙК УОРД се гмурка от почти 40 години и пише за преживяванията си през по-голямата част от това време. Той се гмурка редовно у дома и работи със Scuba Travel, за да ескортира специализирани сафарита за гмуркане на останки от кораби в чужбина.

Също от Майк Уорд в Divernet: DJI action-cam наистина ли е „по-добра при слаба светлина“?, Нека се запознаем физически: жизненият цикъл на водолаза, Пълно ръководство за водолази за избор на сухи костюми, История и останки на Scapa Flow 100