Без да се обезсърчат от тези бодли, изглежда, че някои акули не намират нищо по-неустоимо от това да сдъвчат закуска от морски таралеж – и изследователи от Австралия Университет на Нюкасъл смятат, че откритието може да се окаже жизненоважно за спасяването на горите от водорасли от масово унищожаване на таралежи.
Произхождащи от умереното море край югоизточното крайбрежие на Нов Южен Уелс, дългошипи морски таралежи (Centrostephanus rodgersii) отговарят на затоплянето на океана в Австралия, като се разпространяват на юг във водите край Виктория и Тасмания.
Моретата в региона се затоплят с почти четири пъти по-голяма от средната глобална скорост, а таралежите поглъщат водорасли и безгръбначни по пътя си, намалявайки драстично покритието на водорасли за други морски обитатели в процеса.
Винаги се е смятало, че основният хищник на таралежите е източният скален омар (Sagmariasus verreauxi), който беше намалял поради прекомерния риболов, но сега се възстановява в района. Присъствието на омарите обаче изглежда не спира нашествието на таралежи, така че учените решиха да се задълбочат в тази връзка хищник-плячка.
Те бяха изумени от това, което откриха, когато завързаха 100 морски таралежи за блокове пред скривалище на омари край Уолонгонг, оставяйки множество видеокамери да записват какво се случва през всяка от следващите 25 нощи. Използвана е червена филтрирана светлина за осветяване на сцената, тъй като безгръбначните не харесват спектъра на бялата светлина.
„Очаквахме, че нашите камери ще заснемат омари, които ядат таралежите“, казва изследователят с докторска степен Джереми Дей, „но всъщност омарите не проявиха особен интерес към таралежите и изядоха само 4% от тях. Те често бяха заснети да минават направо покрай таралежи в търсене на друга храна.
Много по-заинтересовани от таралежите се оказаха бикоглавите акули. „И двете гребенести акули (Heterodontus galeatus) и акули от Порт Джаксън (H portusjacksonii) влезе в леговището и изяде 45% от таралежите“, съобщава Day. „Това предполага, че акулите са били пренебрегвани като хищници на морските таралежи в Нов Южен Уелс.“
Изглежда, че акулите нямат проблеми с изяждането на големите таралежи, което правят „понякога само с няколко глътки“, според Дей. „Нашите констатации показват, че разнообразието от хищници, които ядат големи морски таралежи, е по-широко, отколкото си мислехме – и това може да се окаже добра новина за защитата на нашите гори от водорасли.“
Оказва се, че всъщност е имало малко емпирични доказателства за дългогодишното вярване, че омарите са най-лошият кошмар на таралежите.
Въпреки че вече е установено, че местообитанията на водорасли могат да бъдат стимулирани чрез защита или възстановяване на хищници от таралежи, сега учените смятат, че природозащитниците може да са подкрепяли грешния хищник. Тяхната изследване току-що е публикувано в Frontiers.
Също в Divernet: Върнете се, морски таралежи – имаме нужда от вас!, Можем ли да изядем пътя си през проблема с експлодиращ морски таралеж?, Убиецът на таралежи се спуска в Червено море, Морските слонове се гмуркат заспали – и загадката за смъртта на таралежите е разрешена
