Последната потопена инсталация на Джейсън де Кайрес Тейлър, първата на британския скулптор в Средиземно море, е Подводният музей в Кан, който е обявен за отворен край брега на Френската Ривиера.
Също така прочетете: Ocean Sentinels формират нова пътека за гмуркане на GBR
Поръчан от кмета на Кан Дейвид Лиснард и финансиран от града, разработването на проекта отне повече от четири години.
Той включва серия от шест монументални 3D портрета, всеки с височина над 2 метра и тегло 9 тона, разположени в защитената южна част на остров Сент-Маргерит.
Също така прочетете: Послание на водолаз-скулптор към ВиК дружествата
За максимален достъп за любителите на гмуркане с шнорхел, както и за водолазите, скулптурите са разположени близо до брега и са плитки на 2-3 м дълбочина, почиват върху площи с бял пясък между ливадите с морска трева Posidonia и са изолирани от трафика на лодки.
Местоположението преди това е било зона с неизползвана морска инфраструктура, така че проектът включваше премахване на големи количества отломки, за да се създаде място за Подводния музей.
Както при всички инсталации на Тейлър по света, Ph-неутралните материали са използвани за привличане на морската фауна и флора.
Портретите са базирани на членове на общността, от деветгодишен ученик в началното училище до 80-годишен рибар.
Всяко лице е изваяно от две части, като външната наподобява a маска. Sainte-Marguerite беше островът, където неидентифицираният „Човек в желязото Маска” е затворен през 17 век.
Разцеплението маска е метафора за океана, обяснява Тейлър, като едната страна изобразява сила и устойчивост, а другата крехкост и разпад.
„От сушата виждаме повърхността, спокойна и ведра, или мощна и величествена“, обяснява той.
„Това е гледната точка на маска на морето. Под повърхността обаче има крехка, фино балансирана екосистема – такава, която непрекъснато е деградирала и замърсявана през годините от човешката дейност.“
