Въпрос: Моята десетгодишна дъщеря Луси има астма, която има от раждането си. През първите няколко зими беше доста тежко и тя се озова в болница на няколко пъти. За щастие това стана по-рядко с напредването на възрастта, но тя все още трябва да приема ежедневен профилактичен инхалатор и таблетка, за да го държи под контрол. Съпругът ми е инструктор по гмуркане и държи Люси да се пробва да се гмурка, но очевидно само когато е достатъчно безопасно за нея. Имате ли някакви мисли по този въпрос?
О: Детската астма до сравнително скоро се смяташе за психосоматично разстройство. Тъжното хриптене се тълкува като потиснат плач на детето за майка си и следователно лечението на депресията при такива деца беше фокусът на тяхното управление. В тези по-просветени дни знаем, че много деца с „епизодични хрипове“ ще израснат от това, когато пораснат и дихателните им пътища станат по-големи.
Не съм сигурен, че Луси все още е там. Употребата на ежедневни превантивни перорални лекарства при дете е показателно за умерена до тежка астма и има също така въпроса как то може да реагира, ако пристъп настъпи под вода – паниката и бързото изкачване със задържане на дъха са много по-вероятни при детето. Моят съвет би бил да издържи до тийнейджърските й години и тогава да преоцени. Тя ще бъде по-възрастна, по-мъдра, надяваме се по-здрава и по-здрава, а гмуркането ще продължи да съществува. Освен ако всички не сме били залети от глобални цунамита, разбира се.
Въпрос: През последната година си проправих път из Тихия океан като инструктор по гмуркане. Мислех, че вече ще имам имунитет към повечето болести, предавани по вода, но изглежда, че получавам ушни инфекции по-често от повечето. След няколко дни гмуркане ушите ме сърбят и ме болят и трябва да стоя далеч от водата, което е лошо за бизнеса (и ми писна да съм болен през цялото време!) Имате ли някакви съвети как да спра това се случва?
О: Със сигурност да. Ако имаше 100 процента надежден лек за това, щях да съм щастливо пенсионер (и вероятно също да си проправям път из Тихия океан като инструктор по гмуркане), но мога да ви насоча в правилната посока. Предотвратяването винаги е по-добро от лечението и предпочитаният от мен режим е да бъркам в ушите възможно най-малко.
Ушната кал е естествено антибактериална, така че не е необходимо да бъде изкопаван от мръсни инструменти на всяка цена. Ежедневното изплакване на ушните канали със сладка вода ще измие остатъчната морска вода, заразена с насекоми, но за още по-добър ефект това може да се разреди с оцет (пропорциите варират, но една трета оцет към две трети вода е подходящо). Някои използват и алкохол там, но той може да стане ужасен, ако се нанесе върху възпалена кожа, така че съм склонен да избягвам това. Освен това не можете да го поставите на вашите чипове след това. Ако получите инфекция, ранното лечение е ключово. Докосването или дърпането на външното ухо ще причини болка при външен отит, така че ако това се случи, започнете да прилагате антибиотични капки възможно най-скоро.
Най-добрите съдържат антибиотик и стероид, така че е добра идея да носите бутилка със себе си на бордове или ако се гмуркате в отдалечени райони. Също така бих препоръчал изпробване на маска със слушалки, които основно затварят ушите в (теоретично) водонепроницаеми пространства, свързани с маската и пространството за носа чрез две гъвкави тръби. Поставянето им може да е трудно, но много водолази ги намират за благоприятни за изравняване на проблемите, както и за предотвратяване на повтарящи се ушни инфекции.
Знаете ли дали вие Може ли да е твърде стар за гмуркане?
