Изглежда, че морският живот може да е ключът към подобряването на много аспекти на човешкото здраве. Което е добре, стига съществата, които се гмуркаме, за да видим, не трябва да бъдат пожертвани в процеса, казва ЛИЗА КОЛИНС. Може и да не се налага.
ПОЧТИ ВСИЧКИ ОБИЧАТ АНЕМОНИ. Сладкото малко момче, изобразено в „Търсенето на Немо“ на Дисни, ни носи усмивка и усещане за детска невинност.
Въртящи се постоянно между пипалата на анемоните, рибите анемони живеят симбиозно с анемони, осигурявайки малки частици храна за своя гостоприемник, докато техните анемони осигуряват защита в техните жилещи пипала.
Анемоните с времето са станали имунизирани срещу отровата, която анемоните произвеждат. Смята се, че те преминават през период на аклиматизация, през който получават защита от
жилещите пипала през защитна мембрана, която покрива цялото им тяло.
Прикрепени към кораловия риф и скалите на дъното на океана чрез лепило, анемоните могат да бъдат намерени поотделно на много рифове по света, но понякога могат да се видят в големи струпвания, като например в Anemone Thila на Малдивите.
Анемоните могат да бъдат толкова малки, колкото 5 мм и могат да растат до 2 метра. Те могат да имат всичко от няколко пипала до няколкостотин и те често се виждат да излизат от ярко оцветени мантии. Мантиите могат да бъдат разпръснати толкова широко, че почти не се виждат, или могат да бъдат затворени, така че само няколко пипала да стърчат от тях.
Анемоните се срещат предимно в тропически води, но някои са се адаптирали към по-хладни води по света. Те обикновено остават на едно и също място през целия си дълъг живот – 60-80 години. Те ще се отделят само ако бъдат нападнати.
Те са безполови и могат да се размножават с анемония от противоположния пол или, което е по-интересно, чрез разделяне – разделяне на две генетично идентични анемонии.
ПИПАЛАТА НА анемоните са въоръжени с хиляди нематоцистни клетки, които експлодират при допир, изстрелвайки подобно на харпун копие, съдържащо отрова в жертвите си. Това ги парализира и след това анемоните ги преместват в устата си, за да ядат с помощта на пипалата си.
Отровата съдържа смес от невротоксини, но това отровно жило не е вредно за хората. Напротив, един от токсините наскоро стана много интересен за медицинските изследователи като потенциален лек за човешки заболявания, особено множествена склероза (МС), автоимунни заболявания и затлъстяване.
Морският живот отдавна се използва за лечение на човешки заболявания. Много недоказани лечения, особено в азиатската медицина, заплашват деликатни застрашени видове, като например морските кончета, добивани за китайската медицина за „лечение“ на редица заболявания от бъбречни заболявания до импотентност. Тези така наречени лечения създават лошо име на морската медицина.
Въпреки това се правят все повече изследвания за истинските медицински ползи, предлагани от морския живот.
Астмата, артритът и възпалителните заболявания се лекуват с помощта на ензим, наречен Secosteroid, който коралите използват, за да се предпазят от болести.
Мшанките, подобни на ракообразните, се използват за противораково съединение, заедно със синьо-зелените водорасли, които се използват за лечение на рак на белия дроб. Карибските морски камшици и горгониите също изглежда имат невероятни противовъзпалителни свойства.
Освен че са лечебни, морските видове се използват, за да ни помогнат да разберем как функционира тялото ни.
Акулите са помогнали на учените да разберат как работят нашите бъбреци; калмари и омари, как нервите провеждат електричество; морски таралежи и морски звезди, как ембрионите се развиват от една единствена оплодена клетка. Това са няколко примера, но много видове се използват успешно в медицински изследвания и тестове.
Анемоните са особено интересни, защото не се събират, повреждат или убиват за изследване.
Те могат да бъдат държани в аквариумни условия и да бъдат „стресирани“ за много кратко време чрез въвеждане на малко количество ледена дестилирана вода, което ги кара да запалят нематоцистите в пипалата си.
След това тези нематоцисти се събират и използват в изследването. Тази процедура имитира природата и изглежда не причинява траен ефект върху анемониите.
Невротоксинът на нематоцистите съдържа протеин, много подобен по молекулярна структура на невроните на бозайниците. Тестовете на тези протеини показват, че те могат или да позволят, или да блокират навлизането на специфичен набор от калиеви йони в и извън клетките.
Доказано е, че тези йони или канали не функционират при автоимунни заболявания, като МС. Блокирането на тези йони ефективно изключва клетките, които причиняват увреждането.
Тестовете са открили и друга полза от блокирането на тези канали. Метаболизмът при бозайниците се увеличава и затлъстяването намалява, което е голям пробив в борбата със здравословните проблеми, свързани със затлъстяването. Ако затлъстяването намалее, ще намалят и тези свързани медицински проблеми.
АКО СЕ ИЗПОЛЗВАТ НЕМАТОЦИСТИ като лечение, тъй като те регенерират анемониите, могат да се използват отново и отново почти неограничено време до естествената им смърт – така че няма да има нужда да се събират големи количества анемони.
Имам новооткрито уважение към анемониите. Винаги съм ги обичал и прекарвам часове в опити да снимам анемони, стрелящи около пипалата им, но сега, докато се опитвам да получа нещо повече от опашка или перка в моя кадър ще прекарам малко време в чест на тях и всички други морски обитатели, които биха могли да бъдат ключът към контролирането или лечението на много човешки болести.
Появява се в DIVER април 2017 г
