ПЕЩЕРЕН ВОДОЛАЗ
Гмуркането на място, където малцина са се гмуркали преди, е мечтата на всеки гмуркач. За VIC VERLINDEN пещерата Viroit е такова място – а Албания – атракция за гмуркане в процес на създаване
Пещерата Viroit беше в списъка ми с желания на специални места за гмуркане за дълго време, въпреки че изследването им беше предизвикателство. Информацията за гмуркане в Албания е ограничена на линия, и не можах да намеря абсолютно нищо за пещерно гмуркане. За европейска държава местата за гмуркане бяха черна дупка на картата.
Знаех за Viroit само от кратък филм, направен от полски водолаз и неговия екип. Това разкриваше, че водата е кристално чиста и подводният пейзаж е впечатляващ.
Затова реших да рискувам и събрах екип от трима водолази, за да изследват тези пещери.
Знаехме, че в района няма магазини за гмуркане, така че решихме да вземем цялото си оборудване за гмуркане и камера в голям ван. Карл ван дер Аувера и аз щяхме да се гмуркаме с дихателни апарати, а Том ван Херп щеше да се гмурка с отворена верига. Планът ни беше да изминем разстоянието от 1500 мили от Белгия за два дни.
След повече от 18 часа спряхме в Хърватия, предстояха ни още 500 мили. Пътищата обаче вече не бяха толкова добри и изминаването на тези 500 мили отне още 15 часа.
Беше късно, когато стигнахме до нашия предварително резервиран хотел в Гирокастър. Собствениците се оказаха много услужливи и отзивчиви.
Станахме рано, за да разузнаем мястото за гмуркане.
Всичко, което бях събрал, беше малко информация от полски водолаз за това къде да влезем в голямото езеро, но бързо стана ясно, че вече не можем да караме колата до входната точка, която беше описал. Пътят беше блокиран със заключена с катинар бариера.
Това би означавало 200-метров преход до входната точка, което ще направи адска работа да докарате цялото филмово оборудване там. За щастие, след усилени преговори местен попечител беше убеден да отвори бариерата за нас.
Подготвихме се за първото гмуркане. Страните и ръбовете на езерото бяха силно обрасли с водна растителност, но открихме чисто място.
Тръгнах първи и след като се освободих от растенията, успях да видя полегатите брегове за първи път.
Видимостта беше невероятна, най-малко 40 метра, тъй като слънчевите лъчи проникваха през гладката повърхност до 30-метровото дъно на езерото. Започнах да снимам, докато чаках моите приятели и след това слязохме заедно.
Входът на пещерата беше на 30 м дълбочина, но скоро стана ясно, че възникващият воден поток ще бъде твърде силен, за да влезем без въже.
Засега решихме да продължим първото си гмуркане извън пещерата и това се оказа фантастично изживяване благодарение на чистотата, растителността и скалните образувания.
След това първо гмуркане решихме, че Карл ще постави линия, която ще ни позволи да се издърпаме вътре с нашите камери. Бих чакал на входа в случай на проблеми.
Оказа се, че течението пада малко по-навътре в пещерата, така че Карл скоро успя да закрепи въжето към голям камък отвъд тази точка.
Все още намирах за скучна работа да плувам срещу течението с голямата си камера, но гледката на красивите скални образувания със сигурност компенсира това.
Преминахме по дълъг път през дълъг коридор, за да стигнем до по-голяма стая. Оттук коридорът се спускаше стръмно, вертикално спускане в много чиста вода. Цветовете на скалата варираха от тъмно кафяво до светложълто.
С нашите силни светлини успяхме да осветим големи части от пещерата, за да създадем грандиозно видео изображения.
Нашата максимална дълбочина беше 60 м – в близост няма съоръжения, ако възникне инцидент с декомпресия, и искахме да останем на сигурно място. С Том на отворена верига ние също ограничихме нашите времена на дъното.
През следващите гмуркания проучихме няколко странични курса извън дълбоката шахта и част от основната шахта, която се обърна нагоре и съдържаше въздушен мехур, но имаше твърде малко време, за да проучим всички възможности.
Веднъж навлязло в пещерата, течението не беше никак силно, което ни позволяваше да плуваме наоколо лесно и направихме ясното впечатление, че силата му намалява още повече през дните, в които бяхме там, като същевременно остава достатъчна за оптимизиране на видимостта.
Но всеки път, когато влизахме във водата, трябваше да внимаваме да не докосваме много растителността, иначе ефектът щеше да се забележи на снимките. Пещерата Viroit е истинско студио за подводен фотограф.
Имахме късмет с надводни условия на мястото, с много слънце и почти никакъв вятър, докато бяхме там. И всички хора, които срещнахме във връзка с нашата експедиция, се оказаха много полезни.
След нашите гмуркания бяхме интервюирани от екипи от различни албански телевизионни станции, които се интересуваха от нашите водолазни дейности.
Посетихме и някои от забележителностите и музеите, всички си заслужаваха усилията. След това проучвателно пътуване вярвам, че Албания ще се превърне в европейска гореща точка за гмуркане през следващите години.
