Ново научно изследване на хранителните източници на гигантските манти в източната част на Екваториалния Тихи океан разкри, че скатовете получават по-голямата част от прехраната си от океанските дълбини, а не близо до повърхността, както се предполагаше преди.
Проучването на Фондацията за морска мегафауна (MMF), Университета на Куинсланд (UQ) и Proyecta Mantas Ecuador се фокусира върху Isla de la Plata край Еквадор, който сезонно е домакин на най-голямото струпване на гигантски манти в света.
Тъй като изследването на съдържанието на стомасите на скатите е непрактично, беше използван стабилен изотопен анализ на манта мускул и зоопланктон. Това разкрива, че докато около 27% от диетичния прием на лъчите идва от хранене на повърхността, по-голямата част произлиза от мезопелагичната зона – 200-1000 m под повърхността.
Изследователят на MMF Катрин Бърджис е автор на проекта като част от докторска степен в UQ. „Манта лъчите са едни от най-емблематичните морски животни, но все още знаем много малко за техните хранителни навици“, каза тя. „Проучването съобщава така необходимата информация за диетата на този неуловим вид.“
Гигантската манта (Manta birostris) беше идентифицирана за първи път от Андреа Маршал от MMF. Видът, подобно на рифовата манта (Manta alfredi), е в Червения списък на IUCN на застрашените видове.
Той е официално защитен в Еквадор заедно с други страни като Индонезия, Малдивите, Мексико, Нова Зеландия, Филипините и части от САЩ, но разбирането на неговите хранителни навици се счита за жизненоважно за подпомагане на идентифицирането и опазването на критични местообитания и места за хранене .
„Дълбокият океан е следващата граница за риболова в открит океан и ние едва осъзнаваме потенциалната зависимост от тази зона от страна на застрашената морска мегафауна“, коментира проф. Антъни Ричардсън от UQ.
Ученето Manta birostris, хищник от дълбините?, публикувана в Royal Society Open Science, може да бъде прочетена тук
Divernet – Най-големият На линия Ресурс за гмуркачи
01-Dec-16
