Преглед на филма
Мрачни очаквания
Blue (DVD / Download), режисиран от Карина Холдън
Появи се в DIVER юли 2019 г
Това наистина е син филм, изпълнен с екзистенциално отчаяние. Гледал съм много документални филми, оплакващи състоянието на морската среда през годините, и очаквах поне да завършат с ободряваща нотка – знаете ли как може да е една минута до полунощ, но не всичко е загубено, ако ние Променете нашите начини сега и се обединете.
Blue не може да ни предложи твърде много надежда освен факта, че все още има хора наоколо, като всички тези, представени във филма, които се грижат достатъчно за планетата и нейните обитатели и които можем да приемем като модели за подражание.
Докато гледате Blue, имате усещането за хора, хванати в капан в седмия кръг на ада. Започваме с Shark Girl Мадисън Стюарт, която за последно видяхме разплакана от тежкото положение на любимите й морски животни в Sharkwater Extinction, сега тъжно се скита из азиатските рибни пазари, докато акулите са насечени около нея.
И филмът завършва с нейното присъединяване към австралийската легенда за гмуркане на акули Валери Тейлър за това, което наистина е елегия за света, какъвто е бил.
За съжаление, някои от старите кадри на Тейлър, който невинно докосва корали и язди китови акули и костенурки преди всички тези години, ми напомниха, че дори гмуркачите до известна степен са били съучастници в гибелта на океанската среда.
Най-показателните сегменти включват прекрасен канадски учен, наречен Дженифър Лейвърс. Срещаме я да изпомпва стомасите на пиленца от морски птици; по-късно извършване на аутопсии върху тях.
Броят и разнообразието от пластмасови предмети, изхвърляни всеки път, ме шокираха. Това не бяха микропластмаси, а големи предмети като върхове за химикалки и капачки, хранени им от родители, които неволно ги убиват с доброта. Една от тези птици беше погълнала и задържала 275 парчета пластмасови боклуци.
[adrotate banner=”11″]
[adrotate banner=”12″]
[adrotate banner=”13″]
[adrotate banner=”14″]
[adrotate banner=”15″]
[adrotate banner=”16″]
Така че ние варираме от рибните пазари на Ломбок – Индонезия е световен лидер в износа на акула, но индонезийците не харесват вкуса на акула и хранят прасетата си с нея – до бреговете на Северна Австралия, където костенурки и тюлени висят безжизнени призрачни мрежи.
Преминаваме през плътно опаковани с найлонови торби морета, за да станем свидетели на различни видове риба тон, които навлизат в залеза си.
Представените океански посланици – гмуркачи, фридайвъри, сърфисти, рейнджъри, морски биолози – са звездите, но мащабът на проблемите, с които се сблъскват, както ги представя Карина Холдън, изглежда огромен.
Този филм е красиво заснет и сглобен и както обикновено ме кара да искам да изгоня всички отрицатели на изменението на климата и перка- супа сърба в кино за задължително прожектиране.
Ние, водолазите, може да смятаме, че е наш дълг да гледаме такива депресиращи филми, за да си напомним да се придържаме към посланието, но в свят на бягство от реалността е трудно да си представим достатъчно хора, които избират
Blue пред Avengers: Endgame или Aquaman. Въпреки това Sparky Pictures вече е издаден на DVD и дигитално което е много придружаващо парче, Sharkwater Extinction на Роб Стюарт.
Прегледахме филмовата премиера в нашето февруарско издание, но DVD-то съдържа и интервю с покойния режисьор, заснет в Гуадалупе през 2016 г., както и различни кадри и екстри.
Sparky Pictures. Синьо: DVD, 77 минути, издадено на 1 юли.
Sharkwater Extinction: DVD, 75 мин.
И двете струват £15.99.
И двете могат да се предават поточно по канали за видео по заявка.
Преглед от Стив Уайнман
[adrotate banner=”37″]
[adrotate group = ”3 ″]
[adrotate banner=”16″]
[adrotate banner=”22″]
[adrotate group = ”4 ″]
[adrotate banner=”31″]
