НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Промяната на цвета позволява на крехките звезди да виждат
Червена крехка звезда Ophiocoma wendtii. (Снимка: Лорън Съмнър-Руни)
Бритълзвездите нямат очи, но за един вид е показано за първи път, че може да вижда – благодарение на способността си да променя цвета си от ден на нощ. Това е едва вторият известен пример за зрение при животно без очи.
Международен екип, ръководен от Лорън Съмнър-Руни от Музея по естествена история на Оксфордския университет, установи, че червената крехка звезда Ophiocoma wendtii може да види пътя си около карибските коралови рифове.
Известно е, че видът, който променя цвета си от ярко червено през деня до бежов през нощта, е покрит със светлочувствителни клетки и изглежда нежелание на светлината.
Изследователите проведоха стотици поведенчески експерименти с крехките звезди, за да покажат, че през деня тяхната груба форма на зрение им позволява да различават зони на светлинен контраст. Това им позволи да се преместят в райони, за които смятаха, че ще осигурят по-добра защита от хищници.
Въпреки това, екипът беше изненадан да установи, че отговорите изчезнаха през нощта, въпреки че светлочувствителните клетки все още изглеждаха активни.
Те проследиха това до промяната на цвета ден/нощ. По-бледа крехка звезда, Ophiocoma pumila, който също беше покрит със сензори за светлина, не променяше цвета си през нощта и изглеждаше неспособен да вижда.
4 януари 2020
Използването на дигитално модели на светлочувствителни клетки и на двата вида, учените показаха, че през деня пигментът в О уендии ограничена светлина, достигаща до сензорите до тесен ъгъл. Без този пигмент, както при О пумила или през нощта в О уендии, светлината може да достигне до сензорите от много по-широк ъгъл, което прави зрението невъзможно.
Сега учените ще тестват дали един вид морски таралеж – единственото друго животно, за което е известно, че вижда без очи – също променя цвета си в отговор на нивата на светлина.
В проучването участваха и Институтът за тропически изследвания Смитсониън в Панама, Музеят на природата в Берлин, Университетът в Лунд и Технологичният институт на Джорджия.
Изследването е публикувано в списание Current Biology.
