НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Добри новини за раците – но не и за нас
Снимка: Пол Морис
Добре известно е, че микропластмасите замърсяват морските екосистеми, но докато много изследвания са посветени на оценката на степента на щетите, малко е направено досега за ефектите върху взаимодействията хищник-плячка.
Сега проучване на поведението на черупчестите, ръководено от професор Лоран Сьорон от Националния център за научни изследвания на Франция, показа, че химическите токсини, извличащи се от микропластмаси, имат пряк биологичен ефект върху способността на плячката да се защитава.
28 ноември 2018
Неговият екип е показал, че тези токсини нарушават защитните механизми на ключов вид в хранителната верига, обикновената зеленика (Littorina littorea), в присъствието на своя хищник обикновеният крайбрежен рак (Carcinus maenas).
Това увеличаване на неговата уязвимост представлява заплаха за цялата хранителна верига, казва проф. Seuront.
Зелениките се държат във вода в лабораторни резервоари, съдържащи микропластмаса в концентрацията, открита на френския плаж, от който са събрани.
Когато черупчестите не успяха да реагират, когато раците бяха въведени в аквариума, се стигна до заключението, че химикалите са повлияли на сетивата на зелениките, като едновременно потискат способността им да откриват раците и след това им пречат да използват инстинктивно защитно поведение, като например оттегляне в техните черупки или се крият сред камъни.
„Тези резултати предполагат, че биологичните ефекти от микропластмасовите инфилтрати могат да имат големи последици за морските екосистеми върху таксони, които разчитат на химио-сензорни знаци, за да избягат от хищничество“, заключава проучването, което е публикувано в Biology Letters.
