НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Не всички видове акули трябва да продължат да плуват, за да дишат – някои използват букални мускули, за да изпомпват вода през хрилете си, за да извличат кислород.
Но други, като големите бели и сиви рифови акули, нямат тези мускули, така че дишат, използвайки „задължителна вентилация на овен“, което изисква постоянно движение. Въпросът как успяват да почиват отдавна е загадка.
Сега учените, наблюдаващи акули във Френска Полинезия, са установили, че те могат да подремнат, когато е необходимо – като „сърфират по склона“.
Откритието е направено от международен екип, ръководен от морския учен Янис Папатаматиу от Института по околна среда към Международния университет във Флорида.
Гмуркайки се, за да проучи около 500-те сиви рифови акули в южния канал на прочутото място за гмуркане на атола Факарава, Папатаматиу установи, че акулите са използвали канала за лов през нощта, но остават там през деня, за да се носят по възходящите течения от течението.
По този начин те успяха да устоят на потока, но да се възползват от кислорода, който той пренасяше, докато едва движеха опашките си. „През деня те са доста спокойни и отпуснати, плуват с минимални усилия“, каза той. „Интересно е, защото е доста силно течение.“
Той също така разбра, че акулите са разработили совалкова система, при която една ще стигне до края на канала, преди да позволи на течението да я отведе обратно до началната й точка, докато друга акула ще заеме нейното място и ще повтори процеса.
Комбинирайки своите наблюдения при гмуркане с използването на акустични маркери за проследяване и камери, пренасяни от акули, учените сравняват енергията, изразходвана от акулите, докато сърфират в канала, с тези, които са излезли от него. Те установиха, че поведението при сърфиране им позволява да спестят поне 15% от усилията, които иначе биха положили.
Папатаматиу и Гил Йосилевски от Технион-Израелския технологичен институт след това използваха многолъчев сонар и данни за посоката на приливите и отливите, за да създадат модел за това къде е вероятно да се появят възходящи потоци. Приемници бяха поставени по протежение на канала за проследяване на акулите, като 40 животни бяха маркирани, за да записват тяхната активност и дълбочини.
Данните потвърдиха, че акулите остават в зоните на възходящото течение на канала през деня и променят дълбочината си за оптимално спестяване на енергия. По време на входящи приливи и отливи със силни възходящи течения те отиваха по-дълбоко, където течението беше по-слабо, докато по време на изходящи приливи и отливи с повече турбуленция те се радваха на по-плавно пътуване по-близо до повърхността.
„В крайна сметка енергийният морски пейзаж помага да се обясни защо тези животни са в този канал и висят там през деня, каза Папастаматиу. „Сега имаме отговор.“
Констатациите на екипа биха могли да обяснят защо голям брой акули се събират и остават в някои други части на света - те са публикувани в Journal of Animal Ecology
