НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Микропластмасата образува огромни дълбоководни наноси
Снимка: Иън Кейн.
Повече от 10 милиона тона пластмасови отпадъци навлизат в океаните всяка година и досега се смяташе, че се разграждат в микропластмаса, която рано или късно потъва вертикално, за да се утаи на морското дъно.
Но сега научен екип, ръководен от Великобритания, демонстрира, че тези микропластмаси се контролират от мощни дънни течения, които също доставят кислород и хранителни вещества в горещите точки на дълбоководния морски живот – и стигна до заключението, че те образуват масивни наноси, които заплашват да затрупат тези екосистеми.
Изследователи, ръководени от геолога Иън Кейн от Университета на Манчестър и геолога Майкъл Клеър от Националния океанографски център в Саутхемптън, изследваха теченията на морското дъно в района на Тиренско море в Средиземно море край западна Италия, част от глобалната мрежа от дълбоководни потоци, движени от солеността и температурни разлики.
Повече от половината пластмаси потъват незабавно, казват те, докато други се извличат по-късно, след като са покрити с водорасли или са свързани с други органични вещества. Тяхното спускане обаче не е вертикално, защото е вероятно да бъдат задвижвани от течения по дълбоководни каньони и да станат част от седиментни „лавини“ до момента, в който теченията отслабнат.
В такива точки се образуват наноси, които могат да бъдат много километри напречни и стотици метри високи, които вероятно съвпадат с тези, в които са се образували екосистеми като дълбоководни коралови рифове.
Изследователите взеха проби от седименти от дълбочини от няколкостотин метра. Под микроскоп в лабораторията те отделиха и преброиха микропластмасата, използвайки инфрачервена спектроскопия, за да идентифицират видовете представени полимери.
В един слой с дебелина 5 см, покриващ само 1 кв. м, те откриха до 1.9 милиона микропластмасови частици – най-високото ниво, регистрирано досега на морското дъно.
16 май 2020
Повечето от микропластмасите на морското дъно са влакна от дрехи и текстил, казват учените. Те застрашават морските организми, защото могат да бъдат погълнати от тях и дори ако първоначално са били нетоксични, има вероятност вредните токсини да се натрупат на повърхността им.
„Евтините пластмасови стоки, които приемаме за даденост, в крайна сметка се озовават някъде“, казват Кейн и Клеър.
„Дрехите, които могат да издържат само седмици в гардероба ви, се задържат от десетилетия до векове на морското дъно, потенциално наранявайки уникалните и слабо разбрани същества, които живеят там.“
