НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Лепкавите екскрети от океанските бактерии слепват пластмасови частици, за да образуват по-големи маси, според изследване на университета Хериот-Уат в Единбург.
Също така прочетете: Призрачният риболов означава, че пластмасите заразяват дълбоките корали
Бактериите се срещат във всички морски и сладководни среди, но едва наскоро учените откриха ефекта, който отделяните от тях биополимери имат върху нано и микропластмасата, която сега се намира във водите по целия свят.
Изследователите проведоха лабораторни експерименти, използвайки вода, събрана от Фарьорско-Шетландския канал и Firth of Forth, инкубирайки пластмасови частици в условия, предназначени да симулират океанската повърхност.
Те съобщават, че са били необходими само минути, преди пластмасите да се групират заедно с бактерии, водорасли и други органични частици, и са изненадани да установят, че големи маси от биополимери образуват по-голямата част от тези пластмасови агломерати.
Когато биополимерите погълнаха нанопластичните частици, които са 100-200 пъти по-малки от бактериална клетка, получените агломерати станаха видими с просто око, което според изследователите прави малките морски животни по-склонни да ги смятат за храна.
Констатациите са направени от проект на стойност £1.1 милиона, финансиран от Съвета за изследване на естествената околна среда (NERC), наречен RealRiskNano, който също включва изследователи от университета в Плимут.
„Агломератите се образуват в нещо подобно на морски сняг, поток от органичен детрит, който пренася въглерод и хранителни вещества от повърхността към океанското дъно и захранва дълбоководните екосистеми“, каза микробният еколог д-р Тони Гутиерес от Heriot-Watt, който ръководи изследването проучване.
„Ще бъде интересно да разберем дали нано- и микромащабните пластмаси с различна плътност могат да повлияят на потока храна от горното към долното течение на океана.“
По-тежките пластмаси могат да накарат снега да падне по-бързо на морското дъно, докато обратното може да се случи, ако по-леките форми на пластмаса станат по-плаващи, така че дълбоководните екосистеми ще останат гладни.
Учените обаче не смятат, че откритието им е непременно лоша новина.
„Откриването и характеризирането на нано- и микропластмасови агломерати увеличава нашето разбиране за това как тези частици се държат в околната среда и как взаимодействат с морските организми“, каза проф. Тед Хенри, ръководител на проекта RealRiskNano.
„Агломератите са много по-сложни от обикновените парчета пластмаса. Изследвания като това започват да запълват празнините в знанията на учените, но се нуждаем от повече доказателства, за да приоритизираме и управляваме ефективно замърсяването с пластмаса.“
Изследването е публикувано в Marine Pollution Bulletin.
