Учените твърдят, че световните океани имат спешна нужда от защита, за да се даде пространство на морските видове да живеят без неблагоприятното въздействие на хората. Екип от изследователи от Университета на Куинсланд каза, че 26% - 41% от океаните трябва да бъдат защитени от човешкото въздействие. Това би включвало евентуална забрана на риболова, търговското корабоплаване, ограничаване на оттичането на пестициди в определени райони и по-активно справяне с изменението на климата.
Използвани са данни от над 23,000 10 различни морски вида, за да се очертае минималното пространство, необходимо на всеки вид, за да бъде освободен от човешки влияния. Проучването показа, че една трета от всички видове имат по-малко от XNUMX процента от местата, където трябва да отидат, покрити със защитени места.
Директорът на науката в Обществото за опазване на дивата природа Джеймс Уотсън каза.
„Океаните не са безплатни за всички за хората.“ Ако скоро не започнем да си поставяме цели, основани на доказателства, единственото нещо, което ще се случи, е, че морското биоразнообразие ще намалее бързо. Тази наука показва, че правителствата трябва да действат смело, както направиха с Парижкото споразумение за изменението на климата, ако искаме да спрем кризата с изчезването, пред която са изправени много морски видове.
След това добави той.
„Трябва да използваме широк набор от стратегии като зони забранен за риболов, морски резервати на общността и широкомащабни политики, за да сложим край на незаконните и неустойчиви търговски риболовни операции. Милиони хора по света зависят от морското биоразнообразие като основен източник на храна и доходи. Едно добре проектирано глобално споразумение за опазване ще помогне за запазването на тези средства за препитание в бъдеще.
Хю Посингам, главен учен на екологичната организация The Nature Conservancy, каза за усилията за опазване на Австралия.
„Австралия беше лидер в опазването на морската среда, но „през последните около 10 години малко изостанахме. Много от заплахите могат да идват извън защитените територии, като поток от хранителни вещества и утайки от съседна земя.
Снимка: Адриан Стейси.