НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Все още заедно – милиони години по-късно
Две истории за поведението на морските обитатели, оцелели през милиони години, изплуваха в последните научни изследвания.
В драматичен пример за праисторическо взаимодействие, сложна вкаменелост на 180 милиона години разкри смъртоносна битка между три морски вида – в случай на ухапването.
Ранен юрски калмар, известен като белемнит, е дъвчел подобен на омар ракообразен, когато акула, крокодил или друг голям хищник отхапал калмара. Сцената е реанимирана след откриването на вкаменени останки от създанията в германска кариера.
Човките на главоногите са били трудни за смилане, така че древните хищници са били склонни да се насочват към меките части на калмара, а белемнитът е останал само с трибуната и ръцете си. Изследователите предполагат, че хищникът вероятно е бил изчезналата акула Hybodus hauffianus, както е илюстрирано по-горе.
Останките от калмари и омари биха паднали заедно на морското дъно, което тогава е било, вероятно в район, където чистачите са били оскъдни. Проучване на екип, ръководен от Кристиан Клуг от Палеонтологичния институт и музей в Цюрих е публикуван в Swiss Journal of Palaeontology.
****** МЕЖДУВРЕМЕННО БЕШЕ ИЗВЕСТНО от фосилизирани останки, че праисторическите криноиди и корали някога са се радвали на симбиотична връзка – допреди 273 милиона години, когато засегнатите видове изчезват от вкаменелостите.
Сега обаче изглежда, че съжителстващите криноиди и корали продължават да процъфтяват през еоните – скрити на дълбоките морски дъна.
Учените наскоро откриха рядкост Абисонтус хексакорали и Metridioidea анемони, растящи от стъблата на Metacrinus rotundus crinoids, известни още като японски водни лилии. Тази симбиотична връзка се е случила на дълбочина под 100 метра в Тихия океан, край Хоншу и Шикоку в Япония.
В палеозойската ера коралите се катерят по криноидни стъбла, за да се хранят чрез филтриране в по-силните течения извън морското дъно – въпреки че остава неясно какво е спечелил криноидът от връзката.
13 май 2021
Изследователски екип, ръководен от палеонтолога Миколай Запалски от Полския университет във Варшава, използва стереоскопична микроскопия и микротомография, за да изследва екземплярите. Те стигнаха до заключението, че тъй като коралите не се изкачват над ветрилата за хранене на криноидите, те не се състезават за храна или не засягат гъвкавостта на стъблата.
Палеозойските криноиди са били свързани с корали, които са имали калцитен скелет, но вкаменелости от нескелетни корали като тези, открити край Япония, са рядкост – което според изследователите може да обясни празнината във вкаменелостите.
Тяхното изследване е публикувано в Palaeogeography, Palaaeoclimatology, Palaeoecology.
