НОВИНИ ЗА ГОЛОЖЕНЕ
Ултрачерните риби разкриват тайните на невидимостта
Fangtooth – но няма да работи като РАЗВИВАЧ обложка на списание. (Снимка: Карън Осбърн, Национален природонаучен музей Смитсониън)
Свръхчерната кожа, която прави някои дълбоководни риби невидими за плячка, е обект на ново проучване от американски учени, които се надяват да повторят нейните свойства за улавяне на светлина в приложения, вариращи от слънчеви панели до телескопи.
В дълбокия океан няма естествено покритие, но все пак има светлина – тя се създава от биолуминесцентните организми, които я използват за лов.
Така че най-малко 16 вида риби са еволюирали с толкова черна кожа, че абсорбира повече от 99.5% от светлината. Това ги прави около 20 пъти по-тъмни и по-малко отразяващи от обикновените черни обекти – и почти невъзможни за откриване.
Завършвайки акта си на изчезване, рибата също има почти невидими нанокристални зъби, както е установено в отделни американски изследвания върху дълбоководни драконови риби и съобщиха за Divernet миналата година.
Изследователски екип от университета Дюк и Националния природонаучен музей Смитсониън събра 39 ултрачерни риби от около миля надолу в залива Монтерей и Мексиканския залив, използвайки ROV и трал.
Най-тъмният намерен екземпляр беше мъничък Онейродес риба дявол, от която едва 0.044% светлина достига до човешкото око, резултат, който преди това в природата е съпоставим само с перата на райските птици от Папуа Нова Гвинея.
Кожните клетки на рибите се състоят от микроскопични пакети от пигмент, наречени меланозоми, и беше открито, че те са с по-дълга форма и по-плътно опаковани една в друга от тези на черните рифови риби, познати на водолазите.
20 юли 2020
Изследователите са използвали спектрометър, за да измерят количеството светлина, отразена от кожата на рибите, и електронен микроскоп, за да анализират меланозомите, които компютър-моделирането потвърдено, че има оптимална геометрия за поглъщане на светлина.
Това свойство създава проблем при опит за запис на рибата фотография. „Нямаше значение как сте настроили камерата или осветлението – те просто изсмукваха цялата светлина“, коментира зоологът Карън Осбърн, изследовател на Смитсониън.
Александър Дейвис от Дюк е водещ автор на изследването, който е публикуван в списанието Current Biology.
