Сила на четири лапи към айсберга

„PUR! PUR!“ ВИКА ИНУИТ МИКА. „Пър, Джаки, Пур!“ Неговото хъски е кръстено на филмовата звезда Джеки Чан и знае точно какво иска водачът му: „Pur“ е модифицирана форма на „дърпане“, което е точно това, което кучето трябва да направи сега.
Лапите му потъват дълбоко в снега и тънкото въже се опъва. Средата на април е и слънцето вече е доста топло. Навсякъде са се образували малки локви.
Изглежда едва ли възможно 12-те хъскита да могат да теглят шейни, натоварени с водачи на кучета, двама гости и екипировка през съседния хълм, но успяват. Те могат да теглят товар, съответстващ на собственото им телесно тегло от около 25 кг, и то в продължение на няколко часа.
Шейната се плъзга почти безшумно през все още замръзналия фиорд към планините, които все още са покрити с лед и сняг, макар и с кафяви петна тук-там. „Кучетата са истинските герои на Арктика“, казва Свен Густ от Northern Explorers.
Германецът, който сега е базиран на север от Трондхайм в Норвегия, организира гмуркащи експедиции до арктически води от много години. „Хъскитата са били най-важните производствени животни в Гренландия през миналите векове“, казва той.
„През зимата те бяха единствената транспортна възможност и доведоха инуитите до ръба на леда или да ловуват в отдалечени фиорди.“
Напоследък кучетата започнаха да се заменят с моторни шейни, които, за разлика от кучетата, не се нуждаят от храна, когато не се използват. „Повечето инуити са много бедни и не могат да си позволят много“, обяснява Густ.
„Моторната шейна може да стои в ъгъла и не струва пари през лятото.“
За щастие обаче все още има достатъчно хъскита и водачи на кучета, които разчитат на тях в Тасилак, столицата на Източна Гренландия, която има около 2000 жители.
„Особено когато ледът стане тънък, кучешките шейни все още имат предимство пред по-тежките моторни шейни“, казва Густ.
Традиционният вид транспорт е популярен и сред туристите. „Наред с гмуркането, ние искаме да предложим това уникално изживяване на нашите гости.“
Едноседмичната експедиция включва тридневна обиколка, която ни отвежда в близкия фиорд. „С кучетата ни трябват около пет или шест часа, за да стигнем до там.“
По-голямата част от оборудването се транспортира с моторни шейни, така че кучетата не трябва да теглят тежкото оборудване за гмуркане.
Когато кучетата започнат да теглят шейната, усещането е странно, защото все още трябва да разберете как да се задържите или къде да поставите краката си. Но докато шейните се плъзгат безшумно над замръзналия фиорд, всички гости са престанали да се тревожат и само се хилят. Само при стръмни изкачвания или над мокър сняг трябва да скочим от шейната и да тичаме отстрани, за да улесним малко кучетата.
„Бягането в дълбок сняг е по-напрегнато, отколкото си мислех“, казва германецът Томас от Хайделберг. „Уважаваш кучетата още повече, когато можеш отново да скочиш на шейната.“
Аматьорският триатлонист, който почти никога не се оплаква от усилията, обича да пътува до Арктика. „Комбинацията от гмуркане и приключения с кучешки впрягове беше особено привлекателна в тази експедиция“, ми казва той.
По време на обиколката с кучешки шейни оставаме на място, което обобщава приключенския характер на това пътуване, самотна вила на ръба на фиорда Семалик.
Може да няма течаща вода, но все още има много сняг на покрива за размразяване. Единственото захранване е от генератора, но печката затопля бързо кабината, когато се върнем от дългата разходка с кучешки впряг. От тук започват ежедневните гмуркания.

СПЕЦИАЛНИТЕ АТРАКЦИИ под водата са айсбергите, замръзнали във фиорда и отчупени миналото лято в близкия ледник, който се захранва от огромната ледена шапка на Гренландия. Но първо трябва да се намери подходяща входна точка. „Как и къде можем да се гмуркаме не може да се предвиди“, казва Густ.
Всеки, който е посещавал Арктика, ще разбере какво има предвид под това. Времето може да се промени по всяко време и ледените условия винаги трябва да се следят отблизо.
Ако ледът е твърде тънък, хъскитата не могат да стигнат до ръба, така че дупката трябва да бъде пробита в по-дебелата част на леда във фиорда. „Големи пукнатини в леда могат да се появят бързо през пролетта и водолазите също могат да влязат във водата в една от тези пукнатини“, обяснява Густ, докато гледа фиорда през бинокъла си. „Важно е обаче винаги да се оглежда заобикалящата ситуация, за да не се излагате на опасност.“
Веднъж попаднали в ледената вода, трябва да спазвате важни правила за безопасност. При температури на водата от -2°C трябва да избягваме използването на регулатор докато не сме под повърхността, за да избегнем замръзване, а по време на гмуркането препоръката е да превключвате на всеки пет минути между двете основни регулатори, които разбира се са на самостоятелни първи етапи.
Скоро след спускането под заснежения лед ни заобикаля мрак, но след това очите ни се привикват и виждаме нов, сюрреалистичен свят.
На места снежната покривка е по-малко плътна и позволява малко светлина да освети подводния пейзаж. Малки айсберги разкриват неподозирани елементи под повърхността, понякога с остри ръбове, почти във формата на полумесец – след това отново кръгли и гладки като скачени купи. Би било трудно да се уморите да откривате тези причудливи форми и структури, особено когато те блестят в различни нюанси.
Те варират от бяло-сиво до наситено синьо, което се среща само в най-сгъстения лед, като на ледената покривка на Гренландия. Ледът е на фона на водни цветове, вариращи от тъмнозелено до наситено черно в дълбините на фиорда, и се чувствате така, сякаш сте се пренесли дълбоко в планинска пещера.
Поради ниската видимост, причинена от нарастващото количество стопена вода и тъмнината, можем да изследваме само малки участъци. Осигурен с въдица от изходния отвор, би било рисковано да отидете твърде далеч. „Никога не сме имали инцидент с гмуркане, но безопасността е на първо място“, казва Густ.

В ТАЗИ ОТДАЛЕНА ПУСТИНЯ сигурността е още по-важна, защото най-близката хипербарна камера е в Рейкявик, на два часа полет в Исландия. Гмуркането във фиорда може да изисква малко смелост и любов към приключенията, но наградата за възможността да впишете Semalik Fjord във вашия бордов дневник е куп незабравими впечатления.
Свен Густ обаче е запазил най-доброто изживяване за края на пътуването – айсбергите на атлантическото крайбрежие.
Отново логистичните усилия, необходими за достигане до местата за гмуркане, са значителни. Нашият комплект трябва да бъде закаран с кола от мястото ни за настаняване до пристанището, натоварен на шейна и изтеглен от човешка мускулна сила до ръба на леда – изведнъж всички искат хъскитата обратно!
В крайна сметка всичко се прибира на борда на малка дневна лодка, която си пробива път през ледените блокове във фиорда с привидно спокоен инуитски капитан на кормилото.
„Това е невероятно!“ крещи Иън от САЩ. Той заснема пътуването с екшън камерата си и гледа назад от носа, ухилен на другите пътници. „Нямам търпение за гмуркането!“
Айсбергите са се откъснали от северните ледници и се движат на юг по крайбрежието, но не всички могат да бъдат гмурнати.
„Айсбергът трябва да е възможно най-стабилен, без надвиснали ръбове или по-големи пукнатини, в противен случай парче може внезапно да се отчупи“, предупреждава Густ.
Този риск никога не може да бъде напълно изключен, но опитът на организатора го прави добър в оценката на потенциалната опасност и той безпогрешно избира правилните ледени гиганти, за да се гмурнем.
През април подводната видимост на брега е много добра – 20-30 м не са рядкост, а според Густ са възможни и до 60 м. Така че голяма част от тези 90% от айсберга, който лежи под водата, може да се види от повърхността.

ВОДАТА НЕ Е ПО-ТОПЛА тук, но леденият подводен спектакъл прави ледената температура по-лесна за забравяне.
Гигантските структури блестят в зеленикаво синьо на силната слънчева светлина и разкриват неочаквани форми, еквивалент на риф с неговите каньони, заливи и малки плата.
На места от леда се издигат остри ръбове като големи остриета на брадви.
В други ледът е пресечен от фини жилкови пукнатини. Почти навсякъде виждаме прозрачен слой лед, дебел не повече от няколко сантиметра, върху плътно бяло ядро, което прилича на сняг.
Вече не е необходимо предпазно въже, тъй като лодката, която следва водолазите между ледовете, винаги е видима за водолазите. Добрата видимост се получава, защото на брега има по-малко стопена вода и цъфтежът на водораслите ще настъпи едва няколко седмици след нашето посещение.
„Посетих Гренландия през лятото с много по-малко видимост, но сега успях да проверя изживяването при невероятни условия“, казва Томас.
„През лятото китовете са връхната точка, но през пролетта фокусът се измества към айсбергите.“
Сбогомът не е толкова важен, защото включва полет с хеликоптер над морския лед. „Възможно е да стигнете до летището само с хеликоптер. Ледът все още е твърде дебел за лодките по това време на годината“, обяснява усмихнатият Свен Густ, седнал в яркочервения хеликоптер, докато турбините започват да бучат.