Завинаги запечатана в паметта на LEE-ANNE STACK е неочаквана среща със страховит набор от зъби
ОТ НЕОБХОДНАТА СИНИНЯ дойдоха зъбите. Невероятно големи, конични, бели зъби. Това е всичко, което успях да видя. После малки частични кълба над устата – очи, втренчени право в мен. Но тези зъби ме хипнотизираха. Те сякаш растяха експоненциално, докато собственикът им се изкачваше отворена вода колона право към лицето ми.
Оооо! Чудя се колко ще боли това?
Висящ неподвижен на 30 метра, чаках другите гмуркачи да минат през прохода, известен като Пукнатината на Калвин. Пукнатината, макар и не гъста с корали и гъби, беше интересно гмуркане, тъй като тества контрола върху плаваемостта ви и помогна да се определи пространството (или липсата му) около вас.
Бях се взирал надолу в дълбините на Карибите, чудейки се какви завладяващи същества разиграват живота си на нивата от 60 и 90 метра. Щях да разбера от първа ръка.
Наборът от зъби, идващи направо за мен, сякаш отне цяла вечност. Нямаше смисъл да се местя – къде щях да отида?
Оставайки само на няколко инча, преди да удари маската ми, рибата леко се наклони и нежно се плъзна по рамото ми, над аквариума ми, след което закръжи назад, за да се докосне до предмишниците и ръцете ми.
Нямах представа какво да правя с този уютен малък дисплей. Изкушаваше ли ме, за да сваля гарда си и той да грабне пръстите ми за рибна версия на суши?
Държах здраво ръцете си - за всеки случай.
Това беше първата ми среща с кучешки скобар, подходящо наречен заради големите кучешки зъби. А този човек беше много едър и зъб рак.
Докато той продължаваше да ме обикаля, имах шанс да забележа, че това момче или е било на война, или е било обект на някакъв тормоз в училище.
Имаше няколко прорезни рани и отворени рани, но зловещите му зъби изглеждаха излъскани и в перфектно състояние.
КОГАТО ПУЛСЪТ МИ се установи и ми регулатор забавен от превишаване, протягам ръце, докато предпазливо държа пръстите си събрани.
Рибата веднага заплува в тях и около тях, като се отъркваше в мен Неопренов. Той беше голям красив човек; силен профил, прекрасни жълто-маслиненозелени страни и гръб. Увивайки се в и около краката ми, той ми напомни на гърчещо се кученце, което изглежда не може да получи достатъчно обич. Започвах да му блестя. Предпазлив блясък.
До този момент другите бяха влезли през отвора и наблюдаваха действието от разстояние.
Моят приятел-гмуркач дойде да провери нещата, но Оливър (да, вече го бях нарекъл) имаше очи само за мен.
Той продължи да ми прави компания и упоритото му търсене на контакт ме накара да се почувствам доста специална. Има строга политика за забрана на хранене, така че се чудех какво е създало това ниво на интимност.
My перки и шнорхелът беше ярко жълт и се чудех дали той ме чувства като роднина. Може би се е чувствал в безопасност в моята компания.
Тогава ми просветна. Бях специален – бях избраният. Отделен от другите 12 гмуркачи, аз бях станцията за подстригване на хора, или по-конкретно, този, с когото Оливър избра безкористно да сподели своето богатство от паразити и акули.
Да, той безсрамно се отъркваше в мен в опит да метне нежеланите си пътници на нов домакин.
Когато дойде време да се изкачим за нашата безопасна спирка, Оливър направи едно последно минаване, започна да плува и след това се обърна и, кълна се, ме погледна за последен път, преди да си тръгне толкова безшумно, колкото беше дошъл.
Същата вечер, докато щателно изтърках моята Неопренов и себе си, отново визуализирах набора от зъби, излизащи от дълбините, и осъзнах, че образът е гравиран в паметта ми завинаги.
Не знам дали някога ще има друг Оливър в живота ми, но ще продължа да се гмуркам и да търся, за всеки случай!
Снимки кредити:
Норм де Ленхеер
Появи се в DIVER юни 2017 г
[adrotate banner=”11″]
[adrotate banner=”12″]
[adrotate banner=”13″]
[adrotate banner=”14″]
[adrotate banner=”15″]
[adrotate banner=”16″]
